По някакво стечение на генетика, обстоятелства и чиста проба шанс, не попадам в нито една от категориите. Затова и не намерих сериозна причина да не отворя този блог.

Приемете го като блог-вариант на психодрамата. Не, не съм по емоционалния стриптийз, но наистина можеш много да научиш сам за себе си, когато погледнеш назад по изписаните листове, сетиш се кога, заради кой си (или не си) казал нещо, как си го казал и какво си се надявал да стане.

Спомняш си за отминали мисли, надежди, страхове, обиди, позиции и разбира се, си казваш „няма начин да съм била толкова млада и глупава“.

Както са незименни сезоните, така и тези моменти винаги се повтарят.

Затова, ще се срещаме често по тези виртуални страници на моя дневник, а от мен имате само усмивки.

Една Лято.